Тиоши и Йордан се срещат в Берлин. Тош, както всички го наричат, е много континентална личност  – баща му е японец, майка му е иранка, самият той е роден в Токио и отраства в Австралия, след което се мести във Франция, където учи финанси и право. Няколко години след завършването си практикува право в Австралия, но в последствие решава, че иска да се занимава с нещо различно.

Тош е пътувал много – посетил е повече от 100 страни. Някои биха го определили като ненаситно безпокойство, но според него истинският живот започва там, където свършва зоната на комфорт.  Или както той казва “Бях готов да опитам нещо коренно различно ”.

Преместването на Тош в Берлин било в пълен разрез с живота и стандарта, на които бил свикнал като адвокат в Сидни, но от опита си през предишните си пътувания, когато успявал да преживее с 5 до 6 долара на ден, той преценил, че тази стъпка ще му донесе повече отколкото има да губи.

Тош казва, че често няма никаква представа какво точно иска да прави, преди да пристигне на следващото място. Това е една интересна концепция за всеки, който чувства, че живота му е “забил”. Чувството на страх, че нямаме “план” или ще останем без пари е нещо, което  всеки от нас е изпитвал в някакъв момент от живота си.

“За да живееш трябва да имаш пари, но можеш да живееш скромно – мисля, че това е добър начин да живееш. В крайна сметка наистина не са ти нужни пари за много от нещата, които те правят щастлив. ”

Сега това, което го прави щастлив е да разказва истории. Истории с отворен край, които ясно подсказват, че авторът им се развива. В някакъв момент Тош вижда себе си като участник във филм, но без да се обвързва с конкретни планове и срокове. Освежаващо. Крайната му цел е да остави своя отпечатък в света, като под това не разбирайте кариера.

Семейство и артистично наследство, което да бъде ценено дълго след като него вече го няма – по-скоро това е което има наум Тош.

Режисьор Вито Валентинов | Продуцирано от Йордан Александров