Балканският Бръснар поема по пътекта на авантюриста фотограф Иво Данчев, която ги отвежда до едно необикновено място, където преобразяването на косата и вътрешния мир се сливат в едно специално приключение.

Ако попиташ Боб защо е в България, той ще ти отговори с няколко думи: приятелката ми Вера, доматите и краставиците, археологията и Странджа. Но може да го направи и така: „Заради вибрацията на България, ето затова съм тук.“

Испанския артист Хулия Валенсия изследва връзката между българската иконография и търговията с рози.

Джаки, Боб ми каза, че ти си човек на света. Знаеш ли какво е това? Човек на света е този, който може да приеме всяко мнение и всяка мисъл без да съди другите.

Любимото нещо на Аманда в България са розовите домати. Тя е на 25-26 години. В момента преподава математика и философия в Германия. Но има и проект, който се казва LinguCards – едни и същи поговорки на английски, на немски и на български.

Невероятен човек е – зареждащ, интелигентен, не обръща толкова внимание на външния вид, над нещата е. Мечта му беше да има колело с кош, с което да си събира семената на полето и да се придвижва из селото. С приятели му го взехме за рождения му ден. И такава радост, такъв кеф!

Първия ден Меги и Нина ме оставиха при двамата бръснари и си тръгнаха. Харун и Харан не знаеха никакъв английски, а аз – никакъв турски. Получи се следната картинка: те ме гледат, аз ги гледам, те ме гледат, аз ги гледам, и не знаем какво да си кажем.

Там цялото време сякаш по принцип е спряло. А Боряна направо полудя – пееше песнички като „Зайченцето бяло“, „Хей ръчички, хей ги две“. Хелън пееше с нея, с нейния български. И смях през цялото време. Те двете бяха седнали на задната седалка, аз карах, а до мен Венци.