Не помня точно какво правеше Дураклията, но никога няма да се изтрие споменът, усещането за атмосферата в самата бръснарница – леко мръсно, леко чисто място, приглушена светлина, някакъв дядка с бяла престилка… Още го имам в главата си. Може да съм ходил веднъж, но всичко от преживяването стои.

Първия ден Меги и Нина ме оставиха при двамата бръснари и си тръгнаха. Харун и Харан не знаеха никакъв английски, а аз – никакъв турски. Получи се следната картинка: те ме гледат, аз ги гледам, те ме гледат, аз ги гледам, и не знаем какво да си кажем.