Истории - BalkanBarber

… зад всяка промяна има по една история. Пътувайки по света и у нас аз никога не забравям ножиците и телефона си, защото промяната е навсякъде, не само пред огледалата на салоните. Историите на хората, с които искам да ви запозная са за тези, които умеят да се наслаждават дори на кратките мигове в живота, които не са спрели да се развиват, които не се подчиняват на стереотипи и най-вече не се страхуват да се променят.

Благодаря Ви, за възможноста да ви опозная и че ми позволихте да стана част от тази промяна.

ОТ БАЛКАНСКИЯТ БРЪСНАР
/ ЙОРДАН АЛЕКСАНДРОВ /

Featured

Kъдето свършва зоната на комфорт – Тош

Тош е посетил е повече от 100 страни и според него истинският живот започва там, където свършва зоната на комфорт.

Пътят на фотографа – Иво Данчев

Балканският Бръснар поема по пътекта на авантюриста фотограф Иво Данчев, която ги отвежда до едно необикновено място, където преобразяването на косата и вътрешния мир се сливат в едно специално приключение.

Летящият Холандец

Ако попиташ Боб защо е в България, той ще ти отговори с няколко думи: приятелката ми Вера, доматите и краставиците, археологията и Странджа. Но може да го направи и така: „Заради вибрацията на България, ето затова съм тук.“

Rosa Mystica

Испанския артист Хулия Валенсия изследва връзката между българската иконография и търговията с рози.

Гражданин на света

Джаки, Боб ми каза, че ти си човек на света. Знаеш ли какво е това? Човек на света е този, който може да приеме всяко мнение и всяка мисъл без да съди другите.

Аманда Фел

Любимото нещо на Аманда в България са розовите домати. Тя е на 25-26 години. В момента преподава математика и философия в Германия. Но има и проект, който се казва LinguCards – едни и същи поговорки на английски, на немски и на български.

Александър

Невероятен човек е – зареждащ, интелигентен, не обръща толкова внимание на външния вид, над нещата е. Мечта му беше да има колело с кош, с което да си събира семената на полето и да се придвижва из селото. С приятели му го взехме за рождения му ден. И такава радост, такъв кеф!

Столът на бръснаря

Не помня точно какво правеше Дураклията, но никога няма да се изтрие споменът, усещането за атмосферата в самата бръснарница – леко мръсно, леко чисто място, приглушена светлина, някакъв дядка с бяла престилка… Още го имам в главата си. Може да съм ходил веднъж, но всичко от преживяването стои.

Как се става бръснар в Турция

Първия ден Меги и Нина ме оставиха при двамата бръснари и си тръгнаха. Харун и Харан не знаеха никакъв английски, а аз – никакъв турски. Получи се следната картинка: те ме гледат, аз ги гледам, те ме гледат, аз ги гледам, и не знаем какво да си кажем.

Георги

Докато го подстригвах, той през цялото време медитираше, издаваше едно постоянно „м-м-м“. Но той често медитира, ходи на йога. И от едната крайност е минал в другата. Преди е бил голям критик – във всяко отношение. Сега не е.

Боряна

Там цялото време сякаш по принцип е спряло. А Боряна направо полудя – пееше песнички като „Зайченцето бяло“, „Хей ръчички, хей ги две“. Хелън пееше с нея, с нейния български. И смях през цялото време. Те двете бяха седнали на задната седалка, аз карах, а до мен Венци.