МЯСТО: Бела Речка
УЧАСТВАТ: Александър, Йордан
Александър Вачев не е обиколил света, но е пътувал много. Бил е в Азия, бил е в Южна Америка, в Африка. Знае поне два-три езика. Родителите му са с възможности, както се казва. И са давали какво ли не той да стане нещо голямо, да живее в София и прочее.
Александър става агроном. Обича да бъде сред природата, сред щъркели, жаби. Някак май се е отчаял от хората и в момента живее с приятелката си в малко селце до Пловдив – Добри дол. Има си ферма, където отглежда зеленчуци и търгува със семена. Казва, че е зарзаватчия и с това си изкарва хляба.
Невероятен човек е – зареждащ, интелигентен, не обръща толкова внимание на външния вид, над нещата е. Мечта му беше да има колело с кош, с което да си събира семената на полето и да се придвижва из селото. С приятели му го взехме за рождения му ден. И такава радост, такъв кеф!
За мен Александър е интелектуалец, който е избрал живота на село. Но не просто заради идеята, а за да си изкарва прехраната там. Той отглежда много видове растения, които са наистина много специални, и продава техните семена в Европа и по целия свят.
Бунтар е, но е и усмихнат човек, голям шегаджия. Срещнахме се в Бела речка.
Тогава той беше на 31. И ако сега ме попита човек, ако имам пари и възможност да отида в Лондон, или да отида при Вачев, ще избера Вачев. Просто там е магия.
Имаше една смешна прическа. Искаше отзад да му запазя… кичето. Толкова се чудих какво точно да направя. Опитах се да прилича възможно най-малко на футболист. Придадох му прилежен вид, защото тези хора, интелектуалците, които обичат селския живот, много се изоставят. Затова и намалих и оформих и брадата.
Направих много чисто подстригване. Но ми беше трудно. Казах му: „Човек, това отзад… хората правят странни асоциации заради него…“ А той: „Аз нямам проблем.“
