Летящият Холандец

Ако попиташ Боб защо е в България, той ще ти отговори с няколко думи: приятелката ми Вера, доматите и краставиците, археологията и Странджа. Но може да го направи и така: „Заради вибрацията на България, ето затова съм тук.“

М Я С Т О:
Ахтопол | Малко Търново | Мишкова нива (Странджа)

У Ч А С Т В А Т:
Йордан | Боб | Вера | Райна

Боб е най-позитивният човек на света.

Иначе Боб е готвач, живял е и в други страни, пътувал е по света. Знае какво е гладът и затова избира тази професия. А и защото „основните съставки в готвенето са внимание и любов“. В Холандия е шеф-готвач за отбрани клиенти, има хубава и стабилна работа, с която да се чувства подсигурен. Но Боб знае, че животът е кратък, затова и смята, че по-ценното му е човек да го изживее по-добре. В България. Нищо че може и да е по-бедно.

От него лъха доброта. Казваш му: „Боб, да пием бира.“ А той: „Не, ще пием две!“ И веднага те кара да се усмихнеш. По детски наивен е. Купува си кока-кола и маха етикета на бутилката – за да не прави реклама. Сам си оцветява обувките със специални бои – синьо, зелено, червено, на точки. Пуши трева – като всеки холандец. Не е вегетарианец, но е силно духовен, много извисен и надскочил себе си. Не иска нищо от хората, постигнал е пълно щастие и винаги е в хармония със себе си. Не се измъчва от амбиции да работи и да става някакъв велик. Чисто и просто помага.

Предложих на Райна да отидем. Бяхме първо в Ахтопол (там Вера и Боб работеха с доброволци на археологическите разкопки през лятото), след това в Малко Търново, където двамата се занимават на доброволни начела с децата от център „Цветница“, които наричат „нашите деца“. Така се развива и клипът – с малка част от Ахтопол, която прелива в Малко Търново. И там, на едно от най-мистичните и духовно извисени места в сърцето на Странджа, Мишкова нива, в центъра на каменния кръг, някогашен храм за висши посвещения и ритуали, свързан с мъжката енергия, след като мълчаливо поискахме разрешение в душите си, избръснах „ритуално“ Боб.

Защо исках да покажа Боб ли?

Защото искам колкото може повече хора да се запознаят с него: ние, българите, имаме нужда да срещаме хора, които да ни зареждат, да виждаме, че не всичко е толкова сиво и тъжно. Нищо че погледът на Боб е остър, а очите му са толкова светлосини, че чак те хваща страх. Всъщност той е съвсем друг човек. Онзи ден имаше час за бръснене. Идва и ми носи сладки. „Ето, знам, че не си ял.“ Не знам точно на колко години е, но знам, че е от хората, които дават повече, отколкото взимат. И такъв е във всичко.