Бяхме по пътя от Лозенец за Силистра. Тесен, а по едно време момче и момиче – вървят отстрани боси и по чакъла. Хелън намали постепенно скоростта. „Тези хора ги качваме…“ И спира.
М Я С Т О :
Кара Дере
У Ч А С Т Н И Ц И :
Йордан Александров | Хелън | Боряна | Венци
По времето, когато се развива случката от клипа, Боряна е на 22. Живее във Варна, ама не толкова – малко и в Англия. Но казано и на обратно, пак ще важи. Заедно с приятеля й Венци в момента са в Лондон, където тя учи и се занимава с градински дизайн (и гледа да й е готино), а той – с компютри. Преди това е била и в НАТФИЗ – което е от значение само ако се чудиш как така се държи толкова добре пред камерата.
„Дай да карам“, каза ми Хелън. Бяхме на обиколка по нашето море. „Давай“, съгласих се. „Тук е окей – море, пътища…“ Моята кола е на бензин и на газ, но Хелън кара само на бензин, на газ – никога. „Как? Защо, по дяволите, има газ?“ Едно че германците не са свикнали на подобни неща, но тя и колата не върви толкова на газ.
“Към Силистра”
Седнаха отзад. „Вие накъде?“, питаме. „Към Силистра“, отговарят. „И ние така. Да пътуваме заедно тогава. Това е Хелън. Трябва да говорим на английски.“ За щастие и двамата се справяха чудесно с този език. Говорихме си и смях, смях, смях. Така мина цялото пътуване.
Боряна и Венци щяха да спят на палатка. Ние също искахме да прекараме нощта така. Случи се супер следобед – играхме карти, пихме бира на плажа. Продължихме и при палатките. Пуснахме си музика от компютъра. Събрахме каквато храна имаме и си спретнахме хубава вечеря.
На сутринта направихме отново един хубав сутрешен плаж. Боряна и Венци трябваше да се връщат във Варна. Ние също бяхме натам, но те искаха да тръгнат по-късно. Накрая обаче стана така, че се изчакахме взаимно и си тръгнахме както бяхме и дошли – всички заедно. По пътя спряхме, обядвахме и отново приказки, разкази и смях.
Знаейки вече историята ми в общи линии, попитах Боряна дали не иска да я подстрижа. „Защо не“, отговори.
Както винаги, бях си взел само ножица и един гребен. Решихме да снимаме преди Варна, на Кара дере. Там цялото време сякаш по принцип е спряло. А Боряна направо полудя – пееше песнички като „Зайченцето бяло“, „Хей ръчички, хей ги две“. Хелън пееше с нея, с нейния български. И смях през цялото време. Те двете бяха седнали на задната седалка, аз карах, а до мен Венци.
Стигнахме на Кара дере. Беше ни ясно, че ще е пълна импровизация. А снимахме и с два телефона. Всичко беше такова, спонтанно – като започнеш от срещата, разговорите, „Боряна живее в Лондон, учи там Градински дизайн…“ Допаднаха си с Хелън, знаеха едни и същи места на Лондон, музиката също, всичко… Почувствахме ги близки и двамата.
Боряна : „Никога да не спирам да мечтая“
Боряна оставя впечатлението на човек, който просто се наслаждава на живота. И всичките ни спомени, свързани с нея, са от морето. Абсолютен късмет е, че клипът с нея се случи. За първи път взимам някого на стоп и толкова да си допаднем. Все едно си бяхме приятели. Те нямаха пари, ние им дадохме, после те ни ги връщаха. И се превърнаха в много хубав момент от почивката ни онова лято. Може би без тях нямаше да е толкова вълнуващо.
След това Боряна дойде да я подстрижа в салона веднъж, преди да замине за Лондон.
