Първото ходене на Бела Речка, 2015 година.
Двамата с Райна сме. Тя: „Познавам Аманда, много ще ти хареса и като за начало на тези истории за промяната ще е супер. Уговорила съм я, утре сутрин се чакаме на площада в 12 часа.“
Аманда се появява в два следобед, защото предната вечер се е веселила. Много красива девойка със супер дълга коса. Каза ми: „Прави каквото искаш.“ Довери ми се, сякаш ме познава отдавна. Да я подстригвам беше много приятно изживяване. Минаваха хора, минаваха кози. Всичко беше прекрасно.
Подстригах я много естествено – като я видиш първоначално, не може да кажеш, че това момиче се е подстригало, защото косата й не стои така, сякаш иска нещо специално да каже с нея. Не се набива на очи.
Преди косата й беше дълга и равна. Сега има повече етажи, повече движение, мекота, защото на германците си им трябва малко. Понякога обичам да ги изострям с подстригването, защото те са по-строги, с по-квадратни лица, но Аманда предпочетох да я омекотя.
Направих косата й така, че тя да може да си я поддържа сама – само две врътки със сешоара и формата й става перфектна. А когато я подстригвах на площада, и сешоар нямахме. Но косата й стана на нежни вълни, защото, когато отнемеш от обема, където трябва, а където е нужно – го оставиш, тя се чупи лесно и естествено.
Любимото нещо на Аманда в България са розовите домати. Тя е на 25-26 години. В момента преподава математика и философия в Германия. Но има и проект, който се казва LinguCards – едни и същи поговорки на английски, на немски и на български, чрез което сходство Аманда казва, че ние всъщност сме много близки. Чрез този проект тя се опитва да сближи хората в Европа, по-специално в България и Германия, защото нейният приятел е българин. Тя го харесва, харесва и начина му на мислене, на битие, историята ни и българските традиции. Той се казва Калин, учи в Лондон, където и се запознават.
Аманда е много позитивна. Готова е да дава и е човек, който носи специален заряд. Говори много добре български език, може да провериш на „София диша“. Но тя и предизвиква хората – да мислят. Защото в опита й да минава от български на немски и обратно й хрумват всякакви неща. И на картите, на които са поговорките на български и на немски, е написано с транскрибция и българското, и немското произношение на думите. А играта с тези карти е много забавна. И наистина хората се свързват – реално.
Ето как Аманда дава промяната на хората – чрез картите и чрез желанието да ги свърже, независимо от различията, породени от националността.
Силна жена, здраво стъпила на земята. Постоянно мисли за някаква посока на развитие. Не е от момичетата, на които са им в главата само забавления и маникюри. Тя е „тук и сега“. Тук и сега помага на хората. Много чаровна, истинска. Истинска, това е думата. Няма нищо фалшиво в нея, в нейните потребности и желания.
Повече за проекта на Аманда Фел може да прочетеш и тук, както и на Facebook страницата.
